Следвайте Гласове в ТелеграмПривидно Василев сякаш върза бюджет 2023. Реално –

Следвайте " Гласове " в Телеграм

Привидно Василев като че ли върза бюджет 2023. Реално – направи всичко на пастет

Новината, че бюджетът за предходната година е завършил с недостиг от 2.2% по отношение на брутния вътрешен артикул, измерван по методиката, която се ползва при оценка за влизане в еврозоната, дойде в края на вчерашния работен ден. По традиция такива данни се оповестяват в края на първия работен ден от месеца, идващ този, за който се показва докладът. Добра вест за държавното управление е също, че и съгласно локалната методика – по този начин наречената „ касова основа “, бюджетният недостиг също е под 3% по отношение на Брутният вътрешен продукт – 2.8%. 

Всъщност, бюджетът е бил толкоз добре, че се наложило в последния работен ден на предходната година държавното управление да постави в набирателни сметки 1.4 милиарда лв. (0.73% от БВП), с които да подсигури капиталовата стратегия за тази година. Тези 1.4 милиарда, въпреки и да не са изхарчени, се осчетоводяват като разход за вложения, което значи две неща. Първо, въпреки и да не са изхарчени, ще раздуят размера на капиталовите разноски за предходната година. Второ, прикриват големи вътрешни разбърквания и прихващания, без които дефицитът можеше да се окаже на границата от два % по отношение на Брутният вътрешен продукт. Толкова добър резултат не желае и самият Василев, тъй като нещата ще наподобяват прекомерно чудесни и прелестни и ще стане ясно, какъв брой великански са операциите. 

Само преди два месеца данните към 30 септември посочваха, че при Данък добавена стойност и при налог „ Печалба “ неизпълнението на приходите към този момент е по един милиард лв. и до края на годината се обрисува да стигне по 1.5 милиарда лева за всеки от двата налога. Това се получаваше при елементарна екстраполация на стойностите за събрани средства през първите девет месеца. Със сигурност в бюджета не са постъпили и 1.7 милиарда лева от различен налози, на които се разчиташе да влязат от облагане на директния газ към Македония, Сърбия и Унгария, тъй като ръководещите отстъпиха, когато Унгария ни сложи несъгласие за влизане в Шенген. 

Изведнъж, в края на годината излиза, че страната е компенсирала фактическо несъблюдение на приходите с два милиарда от първото деветмесечие, предотвратявайки недосъбирането на още един милиард в последните три месеца на годината и е изнамерила над един милиард спомагателни доходи да компенсира отхвърли от директна такса.  С други думи изключителното изпитание, проявено през последните два месеца, е донесло към четири милиарда лв. при равни други условия.

Това не звучи безапелационно, тъй като допуска по-добра работа на приходната администрация. Самият Василев към този момент включи обяснението, че преди да пристигна на власт нещата били зле, само че след третото му пришествие като финансов министър и реставрацията на Румен Спецов, Национална агенция за приходите проработили и останали проблематични единствено несъбраните доходи от импорт през първото полугодие, само че за тях отговаряла Агенция „ Митници “. 

Данни на Министерство на финансите обаче демонстрират, че към този момент трета година поред успеваемостта на приходните администрации, мерена като събираемост (данъчни доходи към БВП) пада. Още по-съмнително става като имаме поради извънредно слабите данни за брутния вътрешен артикул през третото тримесечие – едвам 0.4% напредък и упованието, че четвъртото ще бъде още по-лошо. 

Обикновено системата на държавните доходи работи по този начин – стопанската система си има своя динамичност – повече продукция – повече облаги, повече приходи, повече налози. Ако износът дръпне, страда Данък добавена стойност, само че се компенсира с корпоративен и подоходен налог. Ако вносът скочи, отлично, тъй като това значи повече Данък добавена стойност. Свиването на стопанската система назад – вещае намаляване на данъчните доходи, в случай че не е съпроводено с инфлация. 

Да се твърди, че приходната администрация работи по-малко зле през втората половина на годината и по тази причина събира повече, е приказка за баламурници, когато си дадем сметка, че стопанската система по всички индикатори се забавя и генерира безработица, а инфлацията спада.  

Много по-вероятно е страната да се е обърнала към старите си трикове за изтупване на брашнения чувал – закъснение на възобновяване на Данък добавена стойност над законовите периоди, прилепяне на бизнеси да внасят предплатено корпоративен налог и други ограничения, за които в средите на счетоводители и данъчни юристи се приказва намерено.

„ Гласове “ попита Националната организация за приходите каква е цената на невъзстановения в законов и в извънзаконов период Данък добавена стойност, само че не получихме отговори. 

Не би трябвало да забравяме също, че в черновата на данъчните закони Асен Василев възнамеряваше да таксува и провизиите, които банките заделят върху своите облаги, което си е чиста проба събиране на корпоративен налог от облага, която още не е оповестена и самичък удостоверява настройките да се търсят доходи даже там, където ги няма. 

Общият напън да се изземе повече, без значение по какъв начин се показва стопанската система и да се мачкат самите разноски, може да е сработил толкоз добре, че не просто да компенсира четирите милиарда по-малко доходи, само че да е обезпечил и пети милиард, който държавното управление да внесе в набирателна сметка и да го назова капиталов разход. 

Това обаче демонстрира скъсването на бюджета с икономическите действителности. Бюджетът на страната още веднъж, както при ръководството на Симеон Дянков се е трансформирал в самоцел, вместо да е инструмент за диагностика на стопанската система и за влияние върху нейното положение, Василев го е трансформирал във фирмен баланс със който да се хвали. 

Пример по тази причина е изземването на близо милиард от Българския енергиен холдинг и в това време утвърждението за няколко милиарда държавни гаранции по негови капиталови планове. Чиста проба скриване на проблем на обществените финанси като се трансферира върху държавна компания. Разликата е, че нейните проблеми не се гледат при оценяване на бюджета и готовността ни за еврозоната.

Наличието на спестявания в разноските за прехрана демонстрира, че страната не може да си похарчи парите и може би изяснява за какво по този начин самоуверено се потегля с инвестиционнте планове за над 12 милиарда лв.. Видимо е, че в хода на годината няма да се намерят задоволително строители и реализатори, нито пък снабдители на техника с цел да се изпълнят всички планове, за които другояче са обещани пари и в края на 2024 година ще забележим ново несъблюдение на финансовата стратегия.  

През 2024 година обаче ще постъпят по-малко доходи от корпоративен налог, тъй като страната е прибрала част от дължимото за тази година в последните седмици на предходната и в случай че не приложи същия напън върху бизнеса и след 11 месеца, то по налог облага може да забележим раздор на постъпленията. Не че ще има някакво значение. Тогава ще е ясно дали ще влезем в еврозоната.

Лошото е, че усилието за една сбъркана външнополитичска цел основава проблеми през днешния ден, когато стопанската система е под напън и вместо да бъде подкрепена, от нея се изсмуква ликвидност. Показва също, че вместо да се учим от личните си неточности, умишлено ги повтаряме.